Чийзкейк по френски

Много ярко си спомням всяка среща с нов за мен вкус. Единственото изключение, за което не мога да си спомня кога за пръв път съм го опитала, е чийзкейкът. При това, любовта, сигурна съм, че беше от първата хапка. Обожавам този десерт, но винаги ми се е струвало невъзможен за направа в домашна обстановка.

Аз по принцип съм малко на вие със сладкарските изделия. Просто вярвам, че човек е или добър готвач, или сладкар... Двете комбинирани са рядкост. Както и добрите готвачи рядко са добри фотографи. И обратното... :)

Но да се върнем на чийзкейка. И неговата непостижимост ... или поне беше такава до вчера, когато разглеждайки прекрасния блог на Беа изведнъж съзрях тази невероятно проста и лесна рецепта на бленувания кейк. Всъщност това е френската версия на чийзкейка, която там се нарича "gateau au fromage", т.е. сладкиш със сирене :)

Реших да не чакам вдъхновението ми да отлети безрезултатно и този път, а веднага запретнах ръкави. Рецептата беше точна. Единствената разлика от оригиналната е, че използвах истинско fromage blanc, вместо овче кисело мляко и маскарпоне...

Френски чийзкейк или Gâteau au Fromage Blanc


Продукти:

2 яйца
400 гр прясно крема сирене (fromage blanc)
60 гр кафява захар
3 лъжици царевично нишесте
настърганата кора на един лимон
1,5 супени лъжици маково семе
пудра захар за поръсване

За тестото
250 гр брашно
125 гр масло
щипка сол
щипка захар
30 мл вода

Приготвяне:

Тестото се замесва като към брашното се прибавят нарязаното на малки кубченца масло и солта. Размачкваме парченцата масло с пръсти, така че да се получат малки трохички. Правим кладенче и сипваме водата и замесваме меко тесто. Оставяме го на хладно, докато приготвяме пълнежа.

Загряваме фурната на 180 градуса.

Смесваме в голям съд сиренето, жълтъците, кората от лимона, захарта и нишестето. Разбиваме белтъците на сняг, като към тях прибяваме щипка сол. Аз използвам електрически миксер и го пускам на средната степен. Когато са вече почти стегнати и не се отделят от стените на съда, прибавяме и една супена лъжица пудра захар. Разбиваме още няколко секунди и прибявяме внимателно белтъците на сняг към другата смес. Целта е да стане пухкава хомогенна маса, в която белтъците да не са на големи бучки, но да не са и съвсем сплескани... След това разточваме тестото така че да покрива добре дъното и стените на формата със закопчалка (моята е 22 см и е дълбока 6 см) и да е с дебелина 5 мм. Слагаме го в намаслената форма и пробиваме дупки с вилица (това е обичайната практика при всички френски тарти, кишове, тарталети и тям подобните им) и изсипваме сместа.

Печем 50 мин... Вадим, оставяме да изстине извън формата. Най-добре на повдигната решетка. Не се стряскаме, ако малко спадне, наръсваме с пудра захар и сервираме .... като десерт, закуска, на следобедно кафе, чай или кой както му харесва. Сладкишът е превъзходен!

Беа казва, че може да се съхранява няколко дни в хладилник... Аз не бих се наела да валидирам това нейно твърдение :))))

Тажин със сушени сини сливи

От няколко седмици в мен назряваше непреодолимото желание да хапна нещо арабо-магребско. Появата на Минискючето, съвсем естествено, ограничи възможността за незабавно задоволяване на този тип желания :) Необходимо ми беше около седмица внимателно обмисляне на менюто. Фаворитите сред многобройните кандидати бяха - домашен дюнер, тажин със сини сливи и табуле...

Домашният дюнер, приготвен в неделя, определено изисква поне още няколко опита, за да заприлича на хубав такъв. Ако стигна до крайна задоволителна рецепта, ще се обадя.

Вторник беше денят на тажина. Това ароматно мароканско ястие ми е слабост, а вариантът със сушени сини сливи ми се стори особено подходящ за посрещане на гости в студена мъглива вечер.

Консултирах доста уеб рецепти. В крайна сметка се спрях като основа на тази, в книгата на Сирил Линяк. Този млад и толкова нашумял напоследък във Франция "шеф" е обект на доста противоречиви чувства от моя страна. Но е факт, че всичко, което съм правила по негова рецепта се е получавало. Единствените ми забележки обикновено са от към времето на приготвяне, но това по-скоро се дължи на "културните разлики" отнасящи се до дефиницията за "добре" изпечено/сготвено месо :)

Ето и самата рецепта.

Тажин със сини сушени сливи

Продукти:
за 3 порции

750 гр обезкостена агнешка плешка
1 голяма глава лук
300 гр сушени сини сливи
150 гр обелени бадеми
3 супени лъжици кедрови семки
3 супени лъжици мед
2 чаени лъжички сусамово семе
половин чаена лъжичка раз ел ханут (арабска изключително ароматна подправка, която е комбинация от много други... моята е купена отдавна от арабски магазин и не съм наясно какво точно има в нея... )
2 щипки смлян джинджифил
1 чаена лъжичка канела
2 лъжици зехтин
сол и прясно смлян пипер (черен или смес)

Гарнитура:

1,5 водна чаша кус-кус (пшеничен грис)
2 водни чаши вряща подсолена вода
4 супени лъжици стафиди (по желание)

Приготвяне:

Нарязаме месото на дребни хапки. И слагаме в подходящ съд с дълбоко дъно. Тук трябва да поясня, че не разполагам с традиционния съд, необходим за пригтвянето на тажина и поради тази причина, отново се доверих на моето LeCreuset Doufou.

Агнешкото по това време на годината не е много младо, както може да се досетим, за това запържих месото на силен огън само в 2 лъжици зехтин. След като се оцвети равномерно от всички страни (около 10-12мин), извадих месото и изхвърлих мазнината. Върнах месцата, прибавих ситно нарязания лук, джинджифила, раз-ел-ханута и 3 големи чаши вода. Посолих, сложих пипера и захлупих тенджерата.


Оставих да къкри на слаб огън. Отвреме на време е добре да се поглежда и разбърква... След около час и половина, когато парченцата месо бяха добре омекнали, махнах капака, прибавих сините сливи, канелата и меда. Оставих да поври още 15тина минути, докато сосът се сгъсти, но не и да изври съвсем.
Хубавата тажин е с повече, но гъст сос. Иначе кус-кусът стои малко сухичък...

Кус-кусът се приготвя лесно - заливаме го с врящата вода, захлупваме и оставяме да престои около 15 мин. По желание може да прибавим стафиди. Преди да го сервираме го отхлупваме и разбъркваме много добре с вилица, така че да стане ронлив...

След като сме сложили сините сливи, слагаме бадемовите и кедровите ядки на тефлонов тиган и ги запичаме на среден огън, като разбъркваме постоянно... Аз лично предпочитам да са по-сурови, отколкото препечени. В никакъв случай не трябва да стават кафяви, а просто да са леко позлатени.

Прибавяме изпечените ядки към тажина, разбъркваме, поръсваме със сусамовото семе и сервираме веднага.


Ако ви се намира и бутилка мароканско или тунизийско вино, удоволствието ще е пълно!