Wednesday, December 10, 2008

Кавърма Арбанашка Мозайка от Бон Апети

Това, в което винаги съм обвинявала българската кухня е липсата на въображение.
При тези невероятни природни условия, които има България, всичко в нашите рецепти се върти около месо, лук, чушки и домати. (А това как при това изобилие на мляко сме успели да направим само два вида сирене и един кашкавал е съвсем друга тема... но която само потвърждава по-горното твърдение...)

За по-празнично се добавя някоя гъба и кашкавал и това е... В последните години се наблюдава и активното участие на киселите краставички и майонезата в по-засуканите домашно приготвени манджи... Естествено става дума за това, което нормалният човек приготвя вкъщи.

За това, когато преди няколко седмици Дана ми показа ей така, между другото, тази рецепта от Бон Апети, аз я погледнах с голяма доза скептицизъм...
Но т.к. бях в период на голямо изтощение, дължащо се на продължилото няколко дни изключително недружелюбно поведение на Минискюла, реших, че така и така имам всички продукти, защо да подминавам тази случайно срещнала ме идея.

Оригиналта рецепта модифицирах само с намаляване на количеството месо, премахване на яйцето и увеличаване броят на киселите краставички и гъбите. Промених и последователността на прибавяне на лука, гъбите и чушките, тк дадената от Бон Апети ми се стори, че не отговаря добре на особеностите на трите зеленчука :)


Кавърма "Арбанашка Мозайка" от Бон Апети


Продуктите:
за 6 порции

450 г свинско месо
200 г сирене
400 г гъби
6-7 кисели краставички
3-4 големи червени чушки
2 глави лук
1 домат
1 шепа зелени обезкостени маслини
7-8 стръка магданоз
6-7 с. л. олио
1-2 ч. л. чубрица
черен пипер и сол на вкус

Приготвяне:

Свинското месо се нарязва надребно и се запържва в олио.Лукът се смесва с месото и се запържва с него. Последователно се добавят нарязаните на ситно гъби, чушките нарязани на ивици и настърганият почистен домат.
Всичко се задушава около 15 мин на средно силен огън, докато чушките и гъбите пуснат водата си. Добавяме нарязаните на кубчета кисели краставички и целите маслини и оставяме да поври още 10 мин. Посоляваме на вкус и прибавяме чубрицата и черния пипер.

След това сместта се наръсва с натрошенето сирене и се запича в загрята на 200 градуса фурна до изпаряване на водата.

За гарнитура, аз лично предпочетох класическото картофено пюре, но добра алтернатива е също така и semoule ...

В оригиналната рецепта пресипват сместа в глинен гювеч, но аз лично използвах моето любимо червено LeCreuset Doufeu, в което запържих и задуших всичко, и което пъхнах след това във фурната.

Резултатът беше отличен! :)

Повод за лична гордост

Хората, около мен са добре запознати с моята фобия за изпращане на картички.

Едва ли има друг такъв случай, като моя.
Първо, купувам картичкитe. Второ, надписвам ги (макар и с огромни интелектуални усилия - като видя празен лист и мислите ми замръзват). Трето... никога не ги пращам! Така често се случва, че някой (най-вече Ася) като дойде на гости и поразрови из моите неща да си намери нещо, което е адресирано до него. От преди доста време.

Та имайки предвид тази моя странност, ще ви стане ясно какъв героизъм извърших през последните три седмици. Първо направихме с Ася макета на коледната картичка за тази година. След това си играх три дни да я разпечатвам и сглобявам. После ми трябваха около десетина дни да надпиша всички. Отговорник по изпращането е Шу. За всеки случай. Да не стане пак някой гаф :)

Цялата тази дейност се вписа прекрасно в общата линия Autumn Resolutions макар и да ме отдалечи отново от кухнята (защото основното ми занимание - отглеждането на Минискюл е като цяло доста време- и енергоемко :)).

Наистина работата с ръце успокоява и облагородява неимеверно много... Особено когато човек прави нещо за хората, които обича.

Както установи съвсем спонтанно преди около година Шу: "Ние не си подаряваме неща, които сме направили самите ние специално един за друг...". Така е. Абсолютно е прав.

За това тази година реших да подаря на най-близките нещо, направено специално за тях. От нас. Тримата.
Малко, но от сърце и направено наистина с ръце :)

Monday, October 27, 2008

Autumn Resolutions

Връщането ми в кухнята става бавно и прогресивно. Не мога да се похваля с нищо особено.. Тренирам с чужди идеи, които ползвам най-вече за да си възвърна mon tour de main...

(А определено тренинг ми трябва, особено след епизода, в който оставих семейството без топла супа, но който за сега предпочитам да ставя неописан...)

Докато се упражнявам в това как се прави тази quiche или обикновена супа топчета, не преставам да размишлявам за някои неща от живота, за които традиционно се замислям в периода на активното зазимяване. Сигурно е свързано с намаляването на деня и редуцираното количество слънчева енергия... Непубликуваните ми чернови от миналата година са тревожно актуални и през тази...

Но за сега ще се опитам да се концентрирам върху по-позитивни неща и ще се опитам да не пренебрегвам креативните пориви, които пораждат в мен есенният дъжд, сивото небе и сухите листа ...

В следващите дни предвиждам да:
  • бъркам солено тесто и гипс и да взимам биометрични отпечатъци без позволение :)
  • разпечатвам детски шарени илюстрации, които да окачвам в рамките над едно легълце.
  • създавам книжка - колаж със снимки и всички мейли, смс-и и всякъкъв друг род пожелания, с които ни засипаха приятелите и близките по случай случването на Чудото.
Ако резултатите ме удовлетворяват, ще ги направя публично достояние... Обещавам! :)

Sunday, October 26, 2008

Завръщане

Промяната настъпи.
Чудото се случи.
По-прекрасно от всичко, което съм си представяла и в най-смелите си мечти.

Животът сега е различен.
И никога повече не би могъл да бъде както преди...

Въпреки това бих искала да намирам време да правя някои от нещата, които правех преди. Да намирам време да влизам в моята кухня, да се грижа за моята тайна градина...

За да мога да давам на детето си не само храната от която се нуждае, за да оцелее физически. А и тази, която ще му е необходима, за да проправи своята пътечка в този странен и не винаги справедлив свят.

Tuesday, February 19, 2008

Промяна

Ето ме отново.
След няколко месеца прекъсване. Едва месец, след като бях започнала.
Връщам се, без да знам дали ще мога да продължа.

Защото по времето, в което напразно и отчаяно търсех Коледния дух, се оказа, че ми се случило нещо от изключително значение.
Понякога човек усеща на мига, че му се случва нещо важно.
Понякога, обаче, то се случва без да разберем.
Въпреки, че сме го чакали. Дълго и нетърпеливо.
Осъзнаването идва малко по-късно.
Връхлита ни и за момент загубваме контрол и представа къде сме и какво се случва с нас.

Трябваха ми три месеца, за да посвикна с мисълта, че животът ми много скоро ще се промени. Не мисля, че все още осъзнавам добре какво точно се случва. Но се надявам в оставащите шест нещата да си дойдат на мястото. :)

За сега поне едно е ясно - вече не съм le fin gourmet que j'étais и кулинарното ми вдъхновение е временно в неплатен отпуск...
За неопределен период, посещенията в кухнята ще бъдат кратки и редки.

Но пък предусещам, че в близките месеци, ще имам много повече желание да прекарвам времето си в тайната градина...

Поживём, увидим!