Wednesday, December 10, 2008

Кавърма Арбанашка Мозайка от Бон Апети

Това, в което винаги съм обвинявала българската кухня е липсата на въображение.
При тези невероятни природни условия, които има България, всичко в нашите рецепти се върти около месо, лук, чушки и домати. (А това как при това изобилие на мляко сме успели да направим само два вида сирене и един кашкавал е съвсем друга тема... но която само потвърждава по-горното твърдение...)

За по-празнично се добавя някоя гъба и кашкавал и това е... В последните години се наблюдава и активното участие на киселите краставички и майонезата в по-засуканите домашно приготвени манджи... Естествено става дума за това, което нормалният човек приготвя вкъщи.

За това, когато преди няколко седмици Дана ми показа ей така, между другото, тази рецепта от Бон Апети, аз я погледнах с голяма доза скептицизъм...
Но т.к. бях в период на голямо изтощение, дължащо се на продължилото няколко дни изключително недружелюбно поведение на Минискюла, реших, че така и така имам всички продукти, защо да подминавам тази случайно срещнала ме идея.

Оригиналта рецепта модифицирах само с намаляване на количеството месо, премахване на яйцето и увеличаване броят на киселите краставички и гъбите. Промених и последователността на прибавяне на лука, гъбите и чушките, тк дадената от Бон Апети ми се стори, че не отговаря добре на особеностите на трите зеленчука :)


Кавърма "Арбанашка Мозайка" от Бон Апети


Продуктите:
за 6 порции

450 г свинско месо
200 г сирене
400 г гъби
6-7 кисели краставички
3-4 големи червени чушки
2 глави лук
1 домат
1 шепа зелени обезкостени маслини
7-8 стръка магданоз
6-7 с. л. олио
1-2 ч. л. чубрица
черен пипер и сол на вкус

Приготвяне:

Свинското месо се нарязва надребно и се запържва в олио.Лукът се смесва с месото и се запържва с него. Последователно се добавят нарязаните на ситно гъби, чушките нарязани на ивици и настърганият почистен домат.
Всичко се задушава около 15 мин на средно силен огън, докато чушките и гъбите пуснат водата си. Добавяме нарязаните на кубчета кисели краставички и целите маслини и оставяме да поври още 10 мин. Посоляваме на вкус и прибавяме чубрицата и черния пипер.

След това сместта се наръсва с натрошенето сирене и се запича в загрята на 200 градуса фурна до изпаряване на водата.

За гарнитура, аз лично предпочетох класическото картофено пюре, но добра алтернатива е също така и semoule ...

В оригиналната рецепта пресипват сместа в глинен гювеч, но аз лично използвах моето любимо червено LeCreuset Doufeu, в което запържих и задуших всичко, и което пъхнах след това във фурната.

Резултатът беше отличен! :)

Повод за лична гордост

Хората, около мен са добре запознати с моята фобия за изпращане на картички.

Едва ли има друг такъв случай, като моя.
Първо, купувам картичкитe. Второ, надписвам ги (макар и с огромни интелектуални усилия - като видя празен лист и мислите ми замръзват). Трето... никога не ги пращам! Така често се случва, че някой (най-вече Ася) като дойде на гости и поразрови из моите неща да си намери нещо, което е адресирано до него. От преди доста време.

Та имайки предвид тази моя странност, ще ви стане ясно какъв героизъм извърших през последните три седмици. Първо направихме с Ася макета на коледната картичка за тази година. След това си играх три дни да я разпечатвам и сглобявам. После ми трябваха около десетина дни да надпиша всички. Отговорник по изпращането е Шу. За всеки случай. Да не стане пак някой гаф :)

Цялата тази дейност се вписа прекрасно в общата линия Autumn Resolutions макар и да ме отдалечи отново от кухнята (защото основното ми занимание - отглеждането на Минискюл е като цяло доста време- и енергоемко :)).

Наистина работата с ръце успокоява и облагородява неимеверно много... Особено когато човек прави нещо за хората, които обича.

Както установи съвсем спонтанно преди около година Шу: "Ние не си подаряваме неща, които сме направили самите ние специално един за друг...". Така е. Абсолютно е прав.

За това тази година реших да подаря на най-близките нещо, направено специално за тях. От нас. Тримата.
Малко, но от сърце и направено наистина с ръце :)