Sunday, December 9, 2007

Печено филе от патица с картофи а la sarladaise

Неделният кулинарен маратон завърши с едно печено филе от патица, което купих вече оформено. Това беше и идеален повод за тест на новата ми термосонда, която си самоподарих, с надеждата, че това ще събуди потъналото ми в дън земя Коледно настроение. Естествено, покупката нямаше очаквания ефект върху моето състояние, но пък за сметка на това мисля, че ще промени към по-добро резултатите ми с печените меса.

Печено филе от патица с картофи а la Sarladaise


Продукти:
за 3 порции

Едно филе около 400 грама.
Сол, пипер на вкус.

Гарнитура:

5-6 средно големи сварени и изстудени картофи
една скилидка чесън
магданоз
зехтин

Приготвяне:

Загрях фурната на 200 градуса.
Пъхнах филето в загрятата фурна, с предварително поставената, според указанията, термосонда. Нагласих я на 75 градуса, за добре изпечено месо.
От време на време поливах филето с отделения при печеното сок и мазнина.
В момента, в който температурата беше достигната, сондата иззвъня - патицата беше изпечена!

Гарнитурата беше от запържени с малко чесън сварени картофи (останали от предната вечер от фондюто), които нарязах на кръгчета. Оригиналната рецепта е с гъша мазнина, вместо зехтин, но аз някак си не мога да приема животинската мазнина като средство за пържене.
След като картофите се зачервиха, ги махнах от огъня, поръсих с малко магданоз и сервирах веднага...

И двамата установихме, че сондата си беше свършила добре работата - патешкото беше изпечено точно, както го харесваме!

Фондю от сирене Mont D'or

Това е една бърза и лесна рецепта, която наскоро открих и за която откровено съжалих, че не съм срещнала по-рано. Тя е идеална алтернатива за почитателите на френското фондю, които не разполагат с уред за топене на сирене.

Поради факта, че имахме гости, нямах нито време, нито условия за заснемане на крайния продукт.

А за тези, които се чудят на какво точно прилича това сирене, ето малко информация и снимки за него - Моnt D'or.

Продукти:
за 3 порции

един среден Мont d'Or
една винена чаша бяло вино Ризлинг
една малка глава лук Ешалот
150 грама пушени гърди, нарязяни на ситни кубчета
щипка настъргано индийско орехче

Приготовянe:

Махнете кората на сиренето. Но не го изваждайте от кутията.
Вътрешността трябва да е кремообразна, но не прекалено течна.
Подрежете горния ръб, който свързва кората и стените. Така се избягва острият вкус при печенето.
Загрейте фурната на 120 градуса.
Запържете в сух тиган, без мазнина, пушените гърди. След като отделилата се вода се изпари прибавете ситно нарязания лук. Задушете до омекване на лука.
Изсипете чашата вино в сиренето, кутията с което предварително сте сложили в тава или съд, който може да влезе във фурната. Добавете пушените гърди и лука в сиренето. Добавете индийското орехче. И пъхнете всичко във фурната без да разбърквате за около 15 минути.

Сервира се незабавно с гарнитура от варени с кората картофи. Аз прибавих и зелена салата с подправена с винен оцет. А специално за Шу, и малко асорти от различни сурово сушени колбаси... :)



Tuesday, November 27, 2007

Само 27 дни до Коледа

... а все още не съм усетила това празнично, приповдигнато и уютно чувство, което толкова много обичам.

Може би това се дължи на бъркотията, която сами забъркахме, но която явно е заразна, защото тази Коледа наистина няма да има кой от приятелите си да поканим на прословутия печен петел с кисело зеле... Тук вече няма никой. Остана само тъгата и един куп въпроси без ясен отговор.

Това, което все пак ме топли, е че няма да сме съвсем сами. Ще си имаме гостенчета, които ще разведрят странната атмосфера. :-)

И тъй като това се очертава като последната ни парижка Коледа, ще трябва да се постарая да я отбележим както подобава...
Как само да намеря вдъхновение?...

Sunday, November 18, 2007

Добри намерения

Подтиквана от кулинарната си амбиция, днес реших да осъществя една отдавнашна моя мечта - Boeuf Stroganov.

Това е една бърза и не много сложна (на пръв поглед) рецепта от аристократичен произход, в която основната съставка е говеждото. Версиите за това как е създадена са безброй. Както и вариациите в съставките и начина на приготвяне.

След като изчетох цялата си колекция готварски книги и изрових хиляда и една уеб рецепти, реших да се спра на следния вариант :

Воеuf Stroganov aux Tagliatelle - Бьоф Строганоф с Талятеле


Продукти:
за 4 порции

500 гр говеждо филе
3 глави лук "Echalotte"
200 мл течна сметана
100 гр масло
1 супена лъжица брашно
1 супена лъжица червен пипер
сол, пипер

150 гр гъби пачи крак
50 гр масло

450 гр сухи спагети Талятеле с яйца

Приготвяне:

Както вече казах, вариантите са много, но аз лично, избрах този, в който ситно нарязаното на ивички от 2х3 см месо се запържва на силен огън в 2/3 от разтопеното масло. След като доби равномерно златисто кафяв цвят, го извадих в топъл съд заедно с образувалия се сос. В същия тиган запържих ситно нарязания лук в останалата 1/3 масло.
След като лукът стана златист, върнах месото и соса в тигана. Поръсих с брашното и червения пипер, след което добавих и сметаната. Намалих силата на котлона и оставих 4-5 минути да къкри без да завира.
Най-накрая добавих и гъбите, които първо кипнах 1 мин в солена вода, за да не нагарчат. След което ги задуших 7-8 минути на слаб огън с масло.
Сервирах веднага върху горещи талятеле ал денте.

Всичко изглеждаше добре, до момента на сервирането, в който установих, че сосът ми се е сгъстил изключително бързо и много... Получилата се конститенция беше вкусна, но наистина много плътна. Месото също не беше достатъчно крехко за моя вкус.

Следващият път ще опитам да добавя 100-150 мл телешки бульон, в който ще оставя месото да се свари, след като съм го запържила. Така от една страна месото ще се задуши и омекне, а от друга сосът би се получил по-рядък.
Що се отнася до гъбите ... Пачият крак е доста капризен и въпреки предварителното кипване, проблемът с лекото нагарчане не беше решен напълно... Може би обикновените печурки биха били по-подходящи за случая.

Като цяло си поставих двойка по десетобалната, въпреки че Шу ме увери, че резултатът изобщо не е толкова зле, колкото се опитвам да го изкарам...

Saturday, November 17, 2007

Откриване на сезона..

След една безкрайна седмица преминала в сив студ, задръствания и късно прибиране, и непредвидени разходки из задни дворове, най-накрая дойде петък!!!

Петък е денят, в който семейството е отново става "пълен комплект" и това ме вдъхновява за нови кулинарни експерименти и упражнения.

Както винаги, това, което ме мотивира е да готвя за хората, които обичам. Не мога да готвя само за себе си. Правя го, само когато съм в изключително его-центрирано настроение и след това даже ми се е случвало да се чувствам гузно. Някак си ми е странно да вложиш толкова много усилия в нещо, което си консумираш съвсем сам. Радостта идва от споделянето. Звучи архаично, но за мен е така.

Но да се върна на петъчната ноемврийска вечер, в която взех решение да открия официално сезона на коледните вкусотийки. Един поглед на витрината на деликатесния беше достатъчен за да реши менюто - Boudins Blancs aux Pommes caramélisées.

Това са един вид френски наденички, които ги приготвят изключително през зимния сезон и които се съчетават прекрасно с ябълки, карамелизирани на тиган...

Boudins Blancs aux Pommes caramélisées - Бели Наденички с Карамелизирани Ябълки


Продукти:
за 2 порции

2 boudins blancs
3 големи ябълки от сорта Golden
2 лъжички акациев мед
50 гр масло
сол, смес от различни видове пипер

Приготвяне:

Наденичките се обелват и се слагат в загрята на 220 градуса фурна. След като се зачервят от едната страна се обръщат внимателно, за да се зачервят и от другата.

Ябълките се слагат в нагорещеното масло. Добавя се медът и внимателно, за да не се повредят парчетата, се обръщат, за да се покрият равномерно със соса от масло и мед. Оставят се да се карамелизират на средно силен огън, обръщат се от време на време, като се внимава да не загорят. Цветът им трябва да е златист от всички страни.
Сервира се веднага, поръсено с малко прясно смлян смес от пипер.

Tuesday, November 13, 2007

Начало

Ето и моят първи опит за уеб изява ...
Концепция нямам. Поне не ясно формулирана.
Но както
каза Ася: "Който си прекарва времето в мислене на концепции, си стои без блог!".

За това реших да направя първата крачка.
И да вляза в моята виртуална кухня.

В нея, както във всяка една кухня, предимно ще се готви и ще се хапва.
От време на време ще се мисли (т.к. освен, че е помещение за изпълнение на домакински задачи, в повечето време кухнята е място, в което една жена е сама със себе си и паралелно на рутинните задължения се отдава на всякакъв вид размисли). От време на време тя ще място за задушевни разговори с приятели и близки. А понякога и на не много приятни дискусии на висок тон между същите...

Кухните могат да бъдат чисти, светли и уютни. Както и разхвърляни, задушни и мръсни...
Каква е моята?... Не знам.

Всъщност, мисля, че това би могло да бъде истинската цел на това ново начинание - аз самата да разбера. И да видя по-ясно.

Ако и на вас ви е интересно - заповядайте!
Ако ли не - who cares!