Monday, October 27, 2008

Autumn Resolutions

Връщането ми в кухнята става бавно и прогресивно. Не мога да се похваля с нищо особено.. Тренирам с чужди идеи, които ползвам най-вече за да си възвърна mon tour de main...

(А определено тренинг ми трябва, особено след епизода, в който оставих семейството без топла супа, но който за сега предпочитам да ставя неописан...)

Докато се упражнявам в това как се прави тази quiche или обикновена супа топчета, не преставам да размишлявам за някои неща от живота, за които традиционно се замислям в периода на активното зазимяване. Сигурно е свързано с намаляването на деня и редуцираното количество слънчева енергия... Непубликуваните ми чернови от миналата година са тревожно актуални и през тази...

Но за сега ще се опитам да се концентрирам върху по-позитивни неща и ще се опитам да не пренебрегвам креативните пориви, които пораждат в мен есенният дъжд, сивото небе и сухите листа ...

В следващите дни предвиждам да:
  • бъркам солено тесто и гипс и да взимам биометрични отпечатъци без позволение :)
  • разпечатвам детски шарени илюстрации, които да окачвам в рамките над едно легълце.
  • създавам книжка - колаж със снимки и всички мейли, смс-и и всякъкъв друг род пожелания, с които ни засипаха приятелите и близките по случай случването на Чудото.
Ако резултатите ме удовлетворяват, ще ги направя публично достояние... Обещавам! :)

2 comments:

  1. Аз съм много разочарована от оная "глина" - оказа се боядисана "маса за моделиране", която въобще не се държеше като истинска глина, а направо се противопоставяше на усилията ми за оформяне, дърпайки се в обратната посока. Сега се чудя откъде да се снабдя с истинска.

    Решила съм да направя календарите за бабите и дядовците сама, защото така и не намерих в София това, което търся. А дори и да го намеря, вече прекалено много ми харесва идеята да си поиграя с шарени картони, лепило и боички и снимки на Марулята.

    I hope you are well.
    Ние ви прегръщаме.

    ReplyDelete
  2. Жалко за глината :(... Знам, че истинска си намираше едно време на Женския пазар.
    Аз така и не съм стигнала още до соленото тесто, защото се отплеснах по коледните подготовки. Резултатът е добър, но се дължи в голяма степен на сестра ми, която най-безсрамно експлоатирах по време на полагащия й се напълно заслужено отпуск :)

    Иначе сме добре... Минискюлчето расте с всеки изминат ден и ни забавлява все повече и повече.

    Много целувки от нас!

    ReplyDelete