Чийзкейк по френски

Много ярко си спомням всяка среща с нов за мен вкус. Единственото изключение, за което не мога да си спомня кога за пръв път съм го опитала, е чийзкейкът. При това, любовта, сигурна съм, че беше от първата хапка. Обожавам този десерт, но винаги ми се е струвало невъзможен за направа в домашна обстановка.

Аз по принцип съм малко на вие със сладкарските изделия. Просто вярвам, че човек е или добър готвач, или сладкар... Двете комбинирани са рядкост. Както и добрите готвачи рядко са добри фотографи. И обратното... :)

Но да се върнем на чийзкейка. И неговата непостижимост ... или поне беше такава до вчера, когато разглеждайки прекрасния блог на Беа изведнъж съзрях тази невероятно проста и лесна рецепта на бленувания кейк. Всъщност това е френската версия на чийзкейка, която там се нарича "gateau au fromage", т.е. сладкиш със сирене :)

Реших да не чакам вдъхновението ми да отлети безрезултатно и този път, а веднага запретнах ръкави. Рецептата беше точна. Единствената разлика от оригиналната е, че използвах истинско fromage blanc, вместо овче кисело мляко и маскарпоне...

Френски чийзкейк или Gâteau au Fromage Blanc


Продукти:

2 яйца
400 гр прясно крема сирене (fromage blanc)
60 гр кафява захар
3 лъжици царевично нишесте
настърганата кора на един лимон
1,5 супени лъжици маково семе
пудра захар за поръсване

За тестото
250 гр брашно
125 гр масло
щипка сол
щипка захар
30 мл вода

Приготвяне:

Тестото се замесва като към брашното се прибавят нарязаното на малки кубченца масло и солта. Размачкваме парченцата масло с пръсти, така че да се получат малки трохички. Правим кладенче и сипваме водата и замесваме меко тесто. Оставяме го на хладно, докато приготвяме пълнежа.

Загряваме фурната на 180 градуса.

Смесваме в голям съд сиренето, жълтъците, кората от лимона, захарта и нишестето. Разбиваме белтъците на сняг, като към тях прибяваме щипка сол. Аз използвам електрически миксер и го пускам на средната степен. Когато са вече почти стегнати и не се отделят от стените на съда, прибавяме и една супена лъжица пудра захар. Разбиваме още няколко секунди и прибявяме внимателно белтъците на сняг към другата смес. Целта е да стане пухкава хомогенна маса, в която белтъците да не са на големи бучки, но да не са и съвсем сплескани... След това разточваме тестото така че да покрива добре дъното и стените на формата със закопчалка (моята е 22 см и е дълбока 6 см) и да е с дебелина 5 мм. Слагаме го в намаслената форма и пробиваме дупки с вилица (това е обичайната практика при всички френски тарти, кишове, тарталети и тям подобните им) и изсипваме сместа.

Печем 50 мин... Вадим, оставяме да изстине извън формата. Най-добре на повдигната решетка. Не се стряскаме, ако малко спадне, наръсваме с пудра захар и сервираме .... като десерт, закуска, на следобедно кафе, чай или кой както му харесва. Сладкишът е превъзходен!

Беа казва, че може да се съхранява няколко дни в хладилник... Аз не бих се наела да валидирам това нейно твърдение :))))

Тажин със сушени сини сливи

От няколко седмици в мен назряваше непреодолимото желание да хапна нещо арабо-магребско. Появата на Минискючето, съвсем естествено, ограничи възможността за незабавно задоволяване на този тип желания :) Необходимо ми беше около седмица внимателно обмисляне на менюто. Фаворитите сред многобройните кандидати бяха - домашен дюнер, тажин със сини сливи и табуле...

Домашният дюнер, приготвен в неделя, определено изисква поне още няколко опита, за да заприлича на хубав такъв. Ако стигна до крайна задоволителна рецепта, ще се обадя.

Вторник беше денят на тажина. Това ароматно мароканско ястие ми е слабост, а вариантът със сушени сини сливи ми се стори особено подходящ за посрещане на гости в студена мъглива вечер.

Консултирах доста уеб рецепти. В крайна сметка се спрях като основа на тази, в книгата на Сирил Линяк. Този млад и толкова нашумял напоследък във Франция "шеф" е обект на доста противоречиви чувства от моя страна. Но е факт, че всичко, което съм правила по негова рецепта се е получавало. Единствените ми забележки обикновено са от към времето на приготвяне, но това по-скоро се дължи на "културните разлики" отнасящи се до дефиницията за "добре" изпечено/сготвено месо :)

Ето и самата рецепта.

Тажин със сини сушени сливи

Продукти:
за 3 порции

750 гр обезкостена агнешка плешка
1 голяма глава лук
300 гр сушени сини сливи
150 гр обелени бадеми
3 супени лъжици кедрови семки
3 супени лъжици мед
2 чаени лъжички сусамово семе
половин чаена лъжичка раз ел ханут (арабска изключително ароматна подправка, която е комбинация от много други... моята е купена отдавна от арабски магазин и не съм наясно какво точно има в нея... )
2 щипки смлян джинджифил
1 чаена лъжичка канела
2 лъжици зехтин
сол и прясно смлян пипер (черен или смес)

Гарнитура:

1,5 водна чаша кус-кус (пшеничен грис)
2 водни чаши вряща подсолена вода
4 супени лъжици стафиди (по желание)

Приготвяне:

Нарязаме месото на дребни хапки. И слагаме в подходящ съд с дълбоко дъно. Тук трябва да поясня, че не разполагам с традиционния съд, необходим за пригтвянето на тажина и поради тази причина, отново се доверих на моето LeCreuset Doufou.

Агнешкото по това време на годината не е много младо, както може да се досетим, за това запържих месото на силен огън само в 2 лъжици зехтин. След като се оцвети равномерно от всички страни (около 10-12мин), извадих месото и изхвърлих мазнината. Върнах месцата, прибавих ситно нарязания лук, джинджифила, раз-ел-ханута и 3 големи чаши вода. Посолих, сложих пипера и захлупих тенджерата.


Оставих да къкри на слаб огън. Отвреме на време е добре да се поглежда и разбърква... След около час и половина, когато парченцата месо бяха добре омекнали, махнах капака, прибавих сините сливи, канелата и меда. Оставих да поври още 15тина минути, докато сосът се сгъсти, но не и да изври съвсем.
Хубавата тажин е с повече, но гъст сос. Иначе кус-кусът стои малко сухичък...

Кус-кусът се приготвя лесно - заливаме го с врящата вода, захлупваме и оставяме да престои около 15 мин. По желание може да прибавим стафиди. Преди да го сервираме го отхлупваме и разбъркваме много добре с вилица, така че да стане ронлив...

След като сме сложили сините сливи, слагаме бадемовите и кедровите ядки на тефлонов тиган и ги запичаме на среден огън, като разбъркваме постоянно... Аз лично предпочитам да са по-сурови, отколкото препечени. В никакъв случай не трябва да стават кафяви, а просто да са леко позлатени.

Прибавяме изпечените ядки към тажина, разбъркваме, поръсваме със сусамовото семе и сервираме веднага.


Ако ви се намира и бутилка мароканско или тунизийско вино, удоволствието ще е пълно!

Зимна, но свежа салата

Зима. Мрачни и дъждовни дни.
Човек има нужда от нещо, което да му лъхне свежест...

В момент на вдъхновение, търсейки измежду предлаганите зеленчуци, нещо, което няма вкус на зима, сътворих ето това:

Салата от кервиз и синьо сирене




Продукти:

15 големи, но крехки стръка кервиз
150 гр синьо сирене от рода на френското Fourme D'Ambert или английското Blue Stilton
30-40 гр орехови ядки
2-3 супени лъжици сусам
2-3 супени лъжици маково семе
зехтин
оцет (аз предпочитам Vinagire de Xeres)

Приготвяне:

Нарязваме на малки парченца измития кервиз и сиренето. Прибавяме нарязаните на едро орехови ядки и семето от сусам и мак. Овкусяваме с оцета и зехтина и ... салатата е готова за дегустация :)

Тази зима, това стана любимата ни салата.

Кавърма Арбанашка Мозайка от Бон Апети

Това, в което винаги съм обвинявала българската кухня е липсата на въображение.
При тези невероятни природни условия, които има България, всичко в нашите рецепти се върти около месо, лук, чушки и домати. (А това как при това изобилие на мляко сме успели да направим само два вида сирене и един кашкавал е съвсем друга тема... но която само потвърждава по-горното твърдение...)

За по-празнично се добавя някоя гъба и кашкавал и това е... В последните години се наблюдава и активното участие на киселите краставички и майонезата в по-засуканите домашно приготвени манджи... Естествено става дума за това, което нормалният човек приготвя вкъщи.

За това, когато преди няколко седмици Дана ми показа ей така, между другото, тази рецепта от Бон Апети, аз я погледнах с голяма доза скептицизъм...
Но т.к. бях в период на голямо изтощение, дължащо се на продължилото няколко дни изключително недружелюбно поведение на Минискюла, реших, че така и така имам всички продукти, защо да подминавам тази случайно срещнала ме идея.

Оригиналта рецепта модифицирах само с намаляване на количеството месо, премахване на яйцето и увеличаване броят на киселите краставички и гъбите. Промених и последователността на прибавяне на лука, гъбите и чушките, тк дадената от Бон Апети ми се стори, че не отговаря добре на особеностите на трите зеленчука :)


Кавърма "Арбанашка Мозайка" от Бон Апети


Продуктите:
за 6 порции

450 г свинско месо
200 г сирене
400 г гъби
6-7 кисели краставички
3-4 големи червени чушки
2 глави лук
1 домат
1 шепа зелени обезкостени маслини
7-8 стръка магданоз
6-7 с. л. олио
1-2 ч. л. чубрица
черен пипер и сол на вкус

Приготвяне:

Свинското месо се нарязва надребно и се запържва в олио.Лукът се смесва с месото и се запържва с него. Последователно се добавят нарязаните на ситно гъби, чушките нарязани на ивици и настърганият почистен домат.
Всичко се задушава около 15 мин на средно силен огън, докато чушките и гъбите пуснат водата си. Добавяме нарязаните на кубчета кисели краставички и целите маслини и оставяме да поври още 10 мин. Посоляваме на вкус и прибавяме чубрицата и черния пипер.

След това сместта се наръсва с натрошенето сирене и се запича в загрята на 200 градуса фурна до изпаряване на водата.

За гарнитура, аз лично предпочетох класическото картофено пюре, но добра алтернатива е също така и semoule ...

В оригиналната рецепта пресипват сместа в глинен гювеч, но аз лично използвах моето любимо червено LeCreuset Doufeu, в което запържих и задуших всичко, и което пъхнах след това във фурната.

Резултатът беше отличен! :)

Повод за лична гордост

Хората, около мен са добре запознати с моята фобия за изпращане на картички.

Едва ли има друг такъв случай, като моя.
Първо, купувам картичкитe. Второ, надписвам ги (макар и с огромни интелектуални усилия - като видя празен лист и мислите ми замръзват). Трето... никога не ги пращам! Така често се случва, че някой (най-вече Ася) като дойде на гости и поразрови из моите неща да си намери нещо, което е адресирано до него. От преди доста време.

Та имайки предвид тази моя странност, ще ви стане ясно какъв героизъм извърших през последните три седмици. Първо направихме с Ася макета на коледната картичка за тази година. След това си играх три дни да я разпечатвам и сглобявам. После ми трябваха около десетина дни да надпиша всички. Отговорник по изпращането е Шу. За всеки случай. Да не стане пак някой гаф :)

Цялата тази дейност се вписа прекрасно в общата линия Autumn Resolutions макар и да ме отдалечи отново от кухнята (защото основното ми занимание - отглеждането на Минискюл е като цяло доста време- и енергоемко :)).

Наистина работата с ръце успокоява и облагородява неимеверно много... Особено когато човек прави нещо за хората, които обича.

Както установи съвсем спонтанно преди около година Шу: "Ние не си подаряваме неща, които сме направили самите ние специално един за друг...". Така е. Абсолютно е прав.

За това тази година реших да подаря на най-близките нещо, направено специално за тях. От нас. Тримата.
Малко, но от сърце и направено наистина с ръце :)

Autumn Resolutions

Връщането ми в кухнята става бавно и прогресивно. Не мога да се похваля с нищо особено.. Тренирам с чужди идеи, които ползвам най-вече за да си възвърна mon tour de main...

(А определено тренинг ми трябва, особено след епизода, в който оставих семейството без топла супа, но който за сега предпочитам да ставя неописан...)

Докато се упражнявам в това как се прави тази quiche или обикновена супа топчета, не преставам да размишлявам за някои неща от живота, за които традиционно се замислям в периода на активното зазимяване. Сигурно е свързано с намаляването на деня и редуцираното количество слънчева енергия... Непубликуваните ми чернови от миналата година са тревожно актуални и през тази...

Но за сега ще се опитам да се концентрирам върху по-позитивни неща и ще се опитам да не пренебрегвам креативните пориви, които пораждат в мен есенният дъжд, сивото небе и сухите листа ...

В следващите дни предвиждам да:

• бъркам солено тесто и гипс и да взимам биометрични отпечатъци без позволение :)
  
• разпечатвам детски шарени илюстрации, които да окачвам в рамките над едно легълце.
• създавам книжка - колаж със снимки и всички мейли, смс-и и всякъкъв друг род пожелания, с които ни засипаха приятелите и близките по случай случването на Чудото.

Ако резултатите ме удовлетворяват, ще ги направя публично достояние... Обещавам! :)

Завръщане

Промяната настъпи.
Чудото се случи.
По-прекрасно от всичко, което съм си представяла и в най-смелите си мечти.

Животът сега е различен.
И никога повече не би могъл да бъде както преди...

Въпреки това бих искала да намирам време да правя някои от нещата, които правех преди. Да намирам време да влизам в моята кухня, да се грижа за моята тайна градина...

За да мога да давам на детето си не само храната от която се нуждае, за да оцелее физически. А и тази, която ще му е необходима, за да проправи своята пътечка в този странен и не винаги справедлив свят.

Промяна

Ето ме отново.
След няколко месеца прекъсване. Едва месец, след като бях започнала.
Връщам се, без да знам дали ще мога да продължа.

Защото по времето, в което напразно и отчаяно търсех Коледния дух, се оказа, че ми се случило нещо от изключително значение.
Понякога човек усеща на мига, че му се случва нещо важно.
Понякога, обаче, то се случва без да разберем.
Въпреки, че сме го чакали. Дълго и нетърпеливо.
Осъзнаването идва малко по-късно.
Връхлита ни и за момент загубваме контрол и представа къде сме и какво се случва с нас.

Трябваха ми три месеца, за да посвикна с мисълта, че животът ми много скоро ще се промени. Не мисля, че все още осъзнавам добре какво точно се случва. Но се надявам в оставащите шест нещата да си дойдат на мястото. :)

За сега поне едно е ясно - вече не съм le fin gourmet que j'étais и кулинарното ми вдъхновение е временно в неплатен отпуск...
За неопределен период, посещенията в кухнята ще бъдат кратки и редки.

Но пък предусещам, че в близките месеци, ще имам много повече желание да прекарвам времето си в тайната градина...

Поживём, увидим!

Печено филе от патица с картофи а la sarladaise

Неделният кулинарен маратон завърши с едно печено филе от патица, което купих вече оформено. Това беше и идеален повод за тест на новата ми термосонда, която си самоподарих, с надеждата, че това ще събуди потъналото ми в дън земя Коледно настроение. Естествено, покупката нямаше очаквания ефект върху моето състояние, но пък за сметка на това мисля, че ще промени към по-добро резултатите ми с печените меса.

Печено филе от патица с картофи а la Sarladaise


Продукти:
за 3 порции

Едно филе около 400 грама.
Сол, пипер на вкус.

Гарнитура:

5-6 средно големи сварени и изстудени картофи
една скилидка чесън
магданоз
зехтин

Приготвяне:

Загрях фурната на 200 градуса.
Пъхнах филето в загрятата фурна, с предварително поставената, според указанията, термосонда. Нагласих я на 75 градуса, за добре изпечено месо.
От време на време поливах филето с отделения при печеното сок и мазнина.
В момента, в който температурата беше достигната, сондата иззвъня - патицата беше изпечена!

Гарнитурата беше от запържени с малко чесън сварени картофи (останали от предната вечер от фондюто), които нарязах на кръгчета. Оригиналната рецепта е с гъша мазнина, вместо зехтин, но аз някак си не мога да приема животинската мазнина като средство за пържене.
След като картофите се зачервиха, ги махнах от огъня, поръсих с малко магданоз и сервирах веднага...

И двамата установихме, че сондата си беше свършила добре работата - патешкото беше изпечено точно, както го харесваме!

Фондю от сирене Mont D'or

Това е една бърза и лесна рецепта, която наскоро открих и за която откровено съжалих, че не съм срещнала по-рано. Тя е идеална алтернатива за почитателите на френското фондю, които не разполагат с уред за топене на сирене.

Поради факта, че имахме гости, нямах нито време, нито условия за заснемане на крайния продукт.

А за тези, които се чудят на какво точно прилича това сирене, ето малко информация и снимки за него - Моnt D'or.

Продукти:
за 3 порции

един среден Мont d'Or
една винена чаша бяло вино Ризлинг
една малка глава лук Ешалот
150 грама пушени гърди, нарязяни на ситни кубчета
щипка настъргано индийско орехче

Приготовянe:

Махнете кората на сиренето. Но не го изваждайте от кутията.
Вътрешността трябва да е кремообразна, но не прекалено течна.
Подрежете горния ръб, който свързва кората и стените. Така се избягва острият вкус при печенето.
Загрейте фурната на 120 градуса.
Запържете в сух тиган, без мазнина, пушените гърди. След като отделилата се вода се изпари прибавете ситно нарязания лук. Задушете до омекване на лука.
Изсипете чашата вино в сиренето, кутията с което предварително сте сложили в тава или съд, който може да влезе във фурната. Добавете пушените гърди и лука в сиренето. Добавете индийското орехче. И пъхнете всичко във фурната без да разбърквате за около 15 минути.

Сервира се незабавно с гарнитура от варени с кората картофи. Аз прибавих и зелена салата с подправена с винен оцет. А специално за Шу, и малко асорти от различни сурово сушени колбаси... :)

Само 27 дни до Коледа

... а все още не съм усетила това празнично, приповдигнато и уютно чувство, което толкова много обичам.

Може би това се дължи на бъркотията, която сами забъркахме, но която явно е заразна, защото тази Коледа наистина няма да има кой от приятелите си да поканим на прословутия печен петел с кисело зеле... Тук вече няма никой. Остана само тъгата и един куп въпроси без ясен отговор.

Това, което все пак ме топли, е че няма да сме съвсем сами. Ще си имаме гостенчета, които ще разведрят странната атмосфера. :-)

И тъй като това се очертава като последната ни парижка Коледа, ще трябва да се постарая да я отбележим както подобава...
Как само да намеря вдъхновение?...

Добри намерения

Подтиквана от кулинарната си амбиция, днес реших да осъществя една отдавнашна моя мечта - Boeuf Stroganov.

Това е една бърза и не много сложна (на пръв поглед) рецепта от аристократичен произход, в която основната съставка е говеждото. Версиите за това как е създадена са безброй. Както и вариациите в съставките и начина на приготвяне.

След като изчетох цялата си колекция готварски книги и изрових хиляда и една уеб рецепти, реших да се спра на следния вариант :

Воеuf Stroganov aux Tagliatelle - Бьоф Строганоф с Талятеле


Продукти:

за 4 порции

500 гр говеждо филе
3 глави лук "Echalotte"
200 мл течна сметана
100 гр масло
1 супена лъжица брашно
1 супена лъжица червен пипер
сол, пипер

150 гр гъби пачи крак
50 гр масло

450 гр сухи спагети Талятеле с яйца

Приготвяне:

Както вече казах, вариантите са много, но аз лично, избрах този, в който ситно нарязаното на ивички от 2х3 см месо се запържва на силен огън в 2/3 от разтопеното масло. След като доби равномерно златисто кафяв цвят, го извадих в топъл съд заедно с образувалия се сос. В същия тиган запържих ситно нарязания лук в останалата 1/3 масло.
След като лукът стана златист, върнах месото и соса в тигана. Поръсих с брашното и червения пипер, след което добавих и сметаната. Намалих силата на котлона и оставих 4-5 минути да къкри без да завира.
Най-накрая добавих и гъбите, които първо кипнах 1 мин в солена вода, за да не нагарчат. След което ги задуших 7-8 минути на слаб огън с масло.
Сервирах веднага върху горещи талятеле ал денте.

Всичко изглеждаше добре, до момента на сервирането, в който установих, че сосът ми се е сгъстил изключително бързо и много... Получилата се конститенция беше вкусна, но наистина много плътна. Месото също не беше достатъчно крехко за моя вкус.

Следващият път ще опитам да добавя 100-150 мл телешки бульон, в който ще оставя месото да се свари, след като съм го запържила. Така от една страна месото ще се задуши и омекне, а от друга сосът би се получил по-рядък.
Що се отнася до гъбите ... Пачият крак е доста капризен и въпреки предварителното кипване, проблемът с лекото нагарчане не беше решен напълно... Може би обикновените печурки биха били по-подходящи за случая.

Като цяло си поставих двойка по десетобалната, въпреки че Шу ме увери, че резултатът изобщо не е толкова зле, колкото се опитвам да го изкарам...

Откриване на сезона..

След една безкрайна седмица преминала в сив студ, задръствания и късно прибиране, и непредвидени разходки из задни дворове, най-накрая дойде петък!!!

Петък е денят, в който семейството е отново става "пълен комплект" и това ме вдъхновява за нови кулинарни експерименти и упражнения.

Както винаги, това, което ме мотивира е да готвя за хората, които обичам. Не мога да готвя само за себе си. Правя го, само когато съм в изключително его-центрирано настроение и след това даже ми се е случвало да се чувствам гузно. Някак си ми е странно да вложиш толкова много усилия в нещо, което си консумираш съвсем сам. Радостта идва от споделянето. Звучи архаично, но за мен е така.

Но да се върна на петъчната ноемврийска вечер, в която взех решение да открия официално сезона на коледните вкусотийки. Един поглед на витрината на деликатесния беше достатъчен за да реши менюто - Boudins Blancs aux Pommes caramélisées.

Това са един вид френски наденички, които ги приготвят изключително през зимния сезон и които се съчетават прекрасно с ябълки, карамелизирани на тиган...

Boudins Blancs aux Pommes caramélisées - Бели Наденички с Карамелизирани Ябълки


Продукти:
за 2 порции

2 boudins blancs
3 големи ябълки от сорта Golden
2 лъжички акациев мед
50 гр масло
сол, смес от различни видове пипер

Приготвяне:

Наденичките се обелват и се слагат в загрята на 220 градуса фурна. След като се зачервят от едната страна се обръщат внимателно, за да се зачервят и от другата.

Ябълките се слагат в нагорещеното масло. Добавя се медът и внимателно, за да не се повредят парчетата, се обръщат, за да се покрият равномерно със соса от масло и мед. Оставят се да се карамелизират на средно силен огън, обръщат се от време на време, като се внимава да не загорят. Цветът им трябва да е златист от всички страни.
Сервира се веднага, поръсено с малко прясно смлян смес от пипер.

Начало

Ето и моят първи опит за уеб изява ...
Концепция нямам. Поне не ясно формулирана.
Но както каза Ася: "Който си прекарва времето в мислене на концепции, си стои без блог!".

За това реших да направя първата крачка.
И да вляза в моята виртуална кухня.

В нея, както във всяка една кухня, предимно ще се готви и ще се хапва.
От време на време ще се мисли (т.к. освен, че е помещение за изпълнение на домакински задачи, в повечето време кухнята е място, в което една жена е сама със себе си и паралелно на рутинните задължения се отдава на всякакъв вид размисли). От време на време тя ще място за задушевни разговори с приятели и близки. А понякога и на не много приятни дискусии на висок тон между същите...

Кухните могат да бъдат чисти, светли и уютни. Както и разхвърляни, задушни и мръсни...
Каква е моята?... Не знам.

Всъщност, мисля, че това би могло да бъде истинската цел на това ново начинание - аз самата да разбера. И да видя по-ясно.

Ако и на вас ви е интересно - заповядайте!
Ако ли не - who cares!