Повод за лична гордост

Хората, около мен са добре запознати с моята фобия за изпращане на картички.

Едва ли има друг такъв случай, като моя.
Първо, купувам картичкитe. Второ, надписвам ги (макар и с огромни интелектуални усилия - като видя празен лист и мислите ми замръзват). Трето... никога не ги пращам! Така често се случва, че някой (най-вече Ася) като дойде на гости и поразрови из моите неща да си намери нещо, което е адресирано до него. От преди доста време.

Та имайки предвид тази моя странност, ще ви стане ясно какъв героизъм извърших през последните три седмици. Първо направихме с Ася макета на коледната картичка за тази година. След това си играх три дни да я разпечатвам и сглобявам. После ми трябваха около десетина дни да надпиша всички. Отговорник по изпращането е Шу. За всеки случай. Да не стане пак някой гаф :)

Цялата тази дейност се вписа прекрасно в общата линия Autumn Resolutions макар и да ме отдалечи отново от кухнята (защото основното ми занимание - отглеждането на Минискюл е като цяло доста време- и енергоемко :)).

Наистина работата с ръце успокоява и облагородява неимеверно много... Особено когато човек прави нещо за хората, които обича.

Както установи съвсем спонтанно преди около година Шу: "Ние не си подаряваме неща, които сме направили самите ние специално един за друг...". Така е. Абсолютно е прав.

За това тази година реших да подаря на най-близките нещо, направено специално за тях. От нас. Тримата.
Малко, но от сърце и направено наистина с ръце :)

Autumn Resolutions

Връщането ми в кухнята става бавно и прогресивно. Не мога да се похваля с нищо особено.. Тренирам с чужди идеи, които ползвам най-вече за да си възвърна mon tour de main...

(А определено тренинг ми трябва, особено след епизода, в който оставих семейството без топла супа, но който за сега предпочитам да ставя неописан...)

Докато се упражнявам в това как се прави тази quiche или обикновена супа топчета, не преставам да размишлявам за някои неща от живота, за които традиционно се замислям в периода на активното зазимяване. Сигурно е свързано с намаляването на деня и редуцираното количество слънчева енергия... Непубликуваните ми чернови от миналата година са тревожно актуални и през тази...

Но за сега ще се опитам да се концентрирам върху по-позитивни неща и ще се опитам да не пренебрегвам креативните пориви, които пораждат в мен есенният дъжд, сивото небе и сухите листа ...

В следващите дни предвиждам да:

• бъркам солено тесто и гипс и да взимам биометрични отпечатъци без позволение :)
  
• разпечатвам детски шарени илюстрации, които да окачвам в рамките над едно легълце.
• създавам книжка - колаж със снимки и всички мейли, смс-и и всякъкъв друг род пожелания, с които ни засипаха приятелите и близките по случай случването на Чудото.

Ако резултатите ме удовлетворяват, ще ги направя публично достояние... Обещавам! :)